Интервю

Тони Георгиев: Когато творя се чувствам истински щастлив

Роден на 6 ноември 1997 в Поморие. Студент във втори курс живопис в Национална художествена академия. По професия татуист, с 3-годишен опит в България и чужбина.

Интервю на Роза Максимова

– Какви чувства изпитваш докато татуираш и докато рисуваш картина?

– Основната разликата в татуирането и рисуването идва от обекта, върху който изразявам творчеството си. Дори и при рисуването от натура на жив модел чувствам, че съм сам пред платното и всичко е в мои ръце. Различното при татуировките е, че процесът пряко зависи както от мен, така и от клиента. Съществува някаква интимност, съпреживявам създаването на татуса едновременно с него и заедно сме като отбор, от чиято съвместна работа и търпение зависи добрият резултат.

– Татуирането е просто бизнес, а създаването на картини е изкуство, така ли е? Къде се чувстваш свободен и щастлив?

– Не бих дал толкова смело етикети върху двете занимания, нещата са субективни. И двете могат да бъдат приети и практикувани както като бизнеси, така и като изкуство. Лично аз не започнах татуирането с идеята за изграждане на бизнес, точно обратното, не се интересувах толкова от материалната печалба, интересувах се от творческото удовлетворение, което ми доставя изпълняването на мечтаните проекти. От друга страна, в работата като художник също може да има моменти, в които ти се налага да приемеш нещата като бизнес, с който да изкарваш прехраната си (поръчки, портрети по поръчка), дейности, които не идват от дълбините на творческата ти същност, но просто се налага да минеш през този момент. Общо взето темата с изкуството и бизнеса зависи от нагласата и подготовката на артиста.

Къде се чувствам по-свободен и щастлив? Това е добър въпрос. Истината е, че преди да започна практиката си в живописта, нямах опит с по-експресионистичните или дори абстрактни похвати в създаването на картини, и тепърва запознавайки се и изследвайки ги усещам голяма освободеност. Но именно тази свобода изиграва както добра, така и лоша роля – често картините ми остават незавършени, понякога се появява липса на желание за работа, моменти, които липсват или поне лесно се пренебрегват, когато работя върху кожа. Това, че човекът срещу мен ми се е доверил напълно и ръцете ми създават творба, която той ще носи до края на живота си, се превръща в движеща сила, засенчваща останалите фактори. Като заключение бих казал, че истински се чувствам щастлив, разнообразявайки се и с двете дейности, залитайки ту повече към едната, ту към другата, но по-важното е, че успявам да придвижвам и двете едновременно в положителна посока.

Четете в бр. 7 на „Музи в залива“