Интервю

Съвременният Шибил – също толкова див, свободен, свързан с природата и животните

Панайот Мустакерски

Разказът „Шибил“ е от най-красивите български творби в творчеството на Йордан Йовков. Сюжетът му вплита актуалните и сега теми за любовта, за честта, за предателството. Написан през 1925 година, разказът следва естествения ход на модерната култура и почти 100 години по-късно той заживява своя ‚модерен живот през погледа на младия Никола Бозаджиев – режисьор и сценарист на филма „Шибил“, заснет през 2021 г. Но кой е човекът, който играе Шибил? Кой е в главната роля и какви са неговите виждания за света, ще ви представя сега:

„Целият филм е продукт на любов, желание и страст на много хора. Всеки се е раздал на максимум и аз винаги казвам, че моят принос е важен, но не е най-ключовият, защото преди всичко бяхме екип. Затова филмът малко или много се получи успешен и се прие от толкова много хора в цял свят!“

Интервю на Катина ЛУКОВА

– Кой е Панайот Мустакерски?

– Роден съм 1994 в град София. От малък съм фен на историята, битките и приключенията. От ранна възраст съм закърмен с приключенски романи и филми и винаги съм си мечтал да бъда и аз част от такава история. Като цяло бих се определил като свободен човек, но може би роден в грешното време, защото имам разбирания и ценности от по-стари времена. Промяната на съзнанието е много важна за мен и затова обичам да уча всякакви неща и да експериментирам с наученото. Винаги съм бил „гладен“ да изучавам някое ново умение и тази ми страст е жива и до днес.

Разкажи ми за себе си. Какво е било детството ти и какви са мечтите ти?

– Израснах в семейно ранчо сред всякакви животни и природа. Дивях из горите и ливадите на Панчарево и скитах с пръчка в ръка, представяйки си, че тя е меч. Накратко – до някаква степен наподобявам модерна версия на Тарзан (смее се). Прекарал съм много време в целенасочено трениране – яздене на кон и стрелба с лък. Покрай училището по стрелба, от което бях част, се научих на дисциплина и систематика при изучаването на други различни умения. Имах възможността да преследвам многобройните си интереси – хвърляне на ножове, бой с меч, въртене на стаф, свирене на китара и много, много други.

Без съмнение си имал вълнуващо и интересно детство, което те е изградило като творческа личност с авантюристични нагласи. А с какво се занимаваш в момента?

– В този момент съм мениджър на coworking офис в Пловдив наред с много други дребни начинания.

Доколкото разбирам в професионален план не си се занимавал с актьорска игра преди ролята ти в „Шибил“. Как стигна от мениджър на coworking office до главна роля във филм?

– Животът понякога е много шантав. Невинно си мечтаеш „какво ще се случи, ако някой ден участвам във филм, и то главна роля…“, знаейки, че това няма как да се стане на практика. Ала хората ненапразно са казали: „Внимавай какво си пожелаваш“… Един ден, докато се занимавах с обичайните задачки, Никола Бозаджиев (когото на този етап изобщо не познавах) ми звънна. Искаше от мен да играя във филм, и то главна роля… В началото ми беше трудно да повярвам, че това е истина, а не е някаква измама. Но след като се видях на живо с него и обсъдихме каква е идеята му, вече бях твърдо убеден, че това наистина се случва… Така на практика, поради прищявка на съдбата, се оказах в ролята на Шибил.

– След премиерата на пълнометражния филм сред българската публика имаше много коментари, че ролята на Шибил е представена великолепно – точно така са си представяли хайдутина, докато са чели разказа. Смяташ ли, че връзката ти с природата, с конете ти е помогнала да изиграеш ролята?

–Категорично да, това много ми помогна, за да се справя с ролята. За мен всичко, включващо природа и коне, е естествено като дишането, и да бъда в тази естествена среда беше основен фактор за справянето със стреса да си пред камера. Впоследствие, след като свикнах с процеса, това вече не беше толкова голям проблем.

Истинската връзка между теб и природата се усеща и несъмнено това е една от приликите между теб – Панайот, и Шибил. Какви са другите прилики в характерите ви, както и разликите?

– Приликите и разликите не са твърде много, тъй като ролята на Шибил е много близо до мен. Като цяло играх себе си – също толкова див, свободен, свързан с природата, животните и с хайдутството. Голяма разлика между нас като характери бе това да бъда набожен, дори леко поетичен и със старинен изказ, но останалото беше доста близко до мен. В нашия прочит на филма Шибил е вярващ и сцената, в която той се изповядва, беше трудна за пресъздаване, защото е по-далеч от мен като човек.

– Филмът е заснет в реални условия. Кажи ми какво е да снимаш на минус 20 градуса? Въобще – кои бяха трудните моменти и коя е любимата ти част от заснемането на филма?

Любимата ми част беше снимана през пролетта – моментът, в който се будя в пещерата и минавам през езерото. Беше много интересно място за снимане, с много приключения през целия ден и с много трудности. Беше последният ден от пролетната фотосесия и трябваше да се катерим по едни въжета, за да стигнем до самата пещера, която е на около 50 метра от едно дере. В тази пещера трябваше да има вода, но, за съжаление, беше пресъхнала и целият екип направи необходимия подвиг да изкара с помпа вода от реката долу и да я качи до горе. Беше сложна процедура, но с общи усилия успяха. Водата беше леденостудена, а ние снимахме полуголи. Сцената, в която Калина (Моника Христова) ми хвърля ризата, беше импровизирана на момента. Трябваше да хвана ризата и да я облека директно, но понеже падна във водата, реших просто да „отиграя“ сцената и да я облека. Така реално бях цял ден с мокра риза.

– На кои личностни качества се възхищаваш най-много в образа на Рада?

– Най-силно ме впечатлява нейната невинност и готовността й да се отдаде на избора си, въпреки че той е грешният, според останалите хора. Тя е човек, който преследва това, което иска, без да се притеснява, че околните я осъждат.

– Какъв е българският съвременен мъж според теб?

– Като цяло моето мнение е всъщност различно от цялостната реалност на 21 век. Това, което наблюдавам по улиците около мен, невинаги  ми харесва. Имам критики не само към мъжете като цяло, но и към себе си. 

– Какви знания искаш да предадеш на децата си?

– Това е една от най-големите ми мисии в живота – да бъда добър родител. Искам да предам изключително много неща на децата си и да ги науча да бъдат хора на първо място. Да бъдат сетивни към околния свят, да не бъдат егоисти и да могат да се справят с критиката и най-вече със социалния натиск, който обществото налага. Когато си различен, когато си особен, социалният натиск е много сериозно нещо и трябва един много фин баланс, за да се съобразяваш с околния – да имаш емпатия и съчувствие към хората, но и да можеш да се съхраняваш като индивидуалност. Най-важните ключови качества, които бих искал да развия при децата си, са уважение и любов към света, както и смиреност. Разбира се, и един куп физически умения, които да им позволяват да се оправят сами в живота.

Какво е любовта за теб?

–Любовта е странно понятие, защото тя може да бъде егоистична. Според повечето хора любовта е да притежаваш едва ли не човека – да бъде с теб винаги, да споделяте всичко. Това е притежание. За мен любовта е да обичаш човека безрезервно, без да очакваш нещо от него. Истинската любов е просто да се радваш, че този човек съществува и да искаш щастие за него, независимо дали ти си в неговия живот, или не.

– Предателството между братя по съдба, между приятели е актуална тема и в 21 век, но ако пренесем любовната история между Шибил и Рада в днешния свят, какъв щеше да е краят на историята?

– Най-вероятно краят щеше да е различен, защото ценностите на хората в момента са твърде различни – разфокусирани са от чисто човешките отношения и са станали крайно материални. В момента по-скоро сме консуматори на бързите неща и в този смисъл, ако нещо не се получи веднага, съвременният човек бързо го пуска и продължава напред. Такава любов в наши дни много трудно би просъществувала, но вярвам, че все пак я има.

Какво предстои за филма – има ли страни, в които тепърва ще се представя? А в България къде може да се гледа този невероятно красив и въздействащ филм?

– Филмът вече обиколи голяма част от света по различни филмови фестивали, откъдето имаме немалко награди. Не знам дали има планове да бъде представян пак в чужбина, но знам, че със сигурност филмът в момента е достъпен да се гледа онлайн на https://neterra.tv/plus/shibil. Може да последвате страницата ни във Фейсбук, за да разберете за бъдещи прожекции.

Какво лично послание би отправил към хората, които ще гледат филма?

– Бих им казал да отворят сетивата си и просто да се насладят на филма такъв, какъвто е – без очаквания.

Панайот Мустакерски в ролята на Шибил – кадър от филма
Кадър от филма „Шибил“
Кадър от филма „Шибил“
Троческият екип, създал филма „Шибил“