За искрицата любов в Града на мрака
Роза МАКСИМОВА
Възможно ли е да променяме и да превключваме с помощта на волята си Пространството и Времето? Как да намерим точните знаци, които определят съдбата ни? Как да открием смисъла на живеенето? Трудно ли е да приемем измамното за единствено възможно? Тези и други въпроси поставя във фентъзи романа си „Плейнхилс. Градът на мрака“ младият автор Марк Златомиров.
Плейнхилс е двоен град, двуетажен град, населен с реални хора и мистични същества – улхове, еодеми, огледални монаси, преминаващи свободно от единия град в другия, от една реалност в друга, от едно времеизмерение в друго. Авторът ни води из тайнствени улици и тунели, пренася ни през времена и пространства, наслаждава се на мистерията и се опитва да създаде от множеството фрагменти едно цяло, изграждайки огледалния град-пъзел, в който нищо не е такова, каквото изглежда, или пък не съвсем…
В кой от двата паралелни града се развива действието в определен момент и кога? В Плейнхилс, по-точно в двата Плейнхилса, сезоните нямат значение, те не са подвластни на Времето. Тук има противоречия, конфликти, обрати, неизбежности, загадъчност и герои със силни характери, чието психологическо състояние им позволява с лекота да се носят през живота си и през местата, където са били или където искат да бъдат. Те не си приличат, дори двойниците си имат собствена история, характер, привички, стремежи.
Образът на главния герой – детектива-полицай Стив Макнайт, е пълнокръвен, многопластов, жив и достоверен. Читателят съпреживява неговите лутания, подкрепя го в страховете му пред неизвестното и в готовността му да се откаже от уютния си живот, приятелите, работата си в името на любовта. На такава саможертва са способни само силните духом.
Специфично е и настроението в романа, предвещавайки една напрегната съдбоносност, белязана с дълбоки страхове, тревоги и безпокойства, но и с нетърпение те да се преодолеят в името на най-красивото, най-пламенно и най-опасно чувство, което човек може да изпита.
Искате ли да експериментирате? Тогава се потопете в мистичната атмосфера на „Плейнхилс“ и се пригответе за непредвидими последици!
Из „Плейнхилс. Градът отвъд мрака“ – Марк Златомиров:
* Когато можеш да си позволиш всичко, когато всяко твое желание бъде задоволено, остават само онези чувства, които изпитваш, без да използваш пари. Покварата идва от очите, ние сме роби на собствените си желания, забравяме от какво имаме нужда и искаме да имаме това, което ни грабва окото, без да се замислим дали наистина ни трябва.
* Любовта не е съревнование – или я има, или я няма! Ако се състезаваш, ще спечелиш тялото, но ще изгубиш чувството! Любовта се подарява, не се печели!
* Съдбата е госпожа Ирония! Тя управлява нашия живот, а надеждата е вярното ѝ куче.
* С цел или без цел, животът принуждаваше всички да се движат напред. Случайните събития движат нещата. Ние с нашия избор само ги бутаме накъде да се търкалят. Причината предполага наличието на някаква сила отгоре, която да ги контролира.
* …Какво е реалност? Дали това е свързано с нашите усещания, или е плод на нашия разум? Възможно ли е само чувствата да са истински, това, което изпитваш към друг човек, към друг живот?!…
* Съществуват в живота мигове, когато трябва да вярваш! Не ти остава нищо друго. Отвъд надеждата. Прекрачвайки невъзможното. Да се стегнеш и да повярваш!
* …ти си мислиш, че ще дойде времето, така казват всички, но това не е вярно, времето само си отива! Не го губи, Дорн! Всеки има право на любов!
* …красотата на живота е в това, че дори еднаквите неща се различават.
