„В съня на сенките“ от Александър Кулик
Ако постоянно се надяваш, че утре (след седмица, след година) всичко ще бъде ослепително добре и отлагаш живота за този прекрасен момент, тогава рано или късно ще разбереш, че животът минава, а магията все още я няма. Трябва да живееш в настоящето. Не само един ден, без да мислиш какво ще ядеш утре, а просто да изпълваш живота си със смисъл всеки ден, да получаваш възвръщаемост и удоволствие от него точно сега, без да отлагаш щастието за неопределено „утре“ и без да зацикляш върху вече отминалото „вчера“ – „В съня на сенките“, Александър Кулик
Романът „В съня на сенките“ е завладяващ текст за борбата на обикновения човек срещу една варварска система, която е превърнала хората в сенки на самите себе си, без възможност да работят, без право на кореспонденция и пътуване извън страната, в пълно информационно затъмнение, без право да слушат музика, че даже и да мислят – защото така е удобно на властта, която си позволява да следи дори сънищата на своите поданици. Живот в тъмнина и тишина – една странна (и страшна) безтегловност. Какъв е изходът от тази ситуация? Има ли светлина в тунела? Александър Кулик разказва.
В книгата няма отрицателни герои – по някакъв начин авторът ги отстранява. Изпраща ги в забвение, защото злото не трябва да се помни, то може да бъде само урок, от който да си вземем поука.
Главните герои в романа са млади, симпатични, умни и енергични хора, които с цената на много усилия, труд, решимост, вдъхновение и вяра успяват да съборят мракобесната система – идеалистът и учен Марти, бунтарите Ян и Гиро, мъдрият Доктор Марк, прекрасната и дръзка Дея и Крис. Ах, този Крис, толкова ярък, драматичен, мил и в същото време решителен и отговорен човек.
„В съня на сенките“ е една елегантно разказана история (бих я определила като политическа антиутопия с елементи на научна фантастика), от която те полазват мравки и настръхваш, но и дава увереност в добрия изход, който се постига като превъзмогнеш себе си и се отдадеш изцяло на делото, на което служиш.
Роза Максимова
