1-ви октомври е учреден като Международен ден на музиката през 1973 година от ЮНЕСКО. Пръв инициатор на отбелязването на този празник става Йехуди Менухин, който по това време е президент на Международния съвет по музика. В своето предложение известният цигулар очертава основните задачи на празника – представяне на музикалното изкуство всред всички слоеве на обществото, осъществяване идеите на ЮНЕСКО за мир и приятелство между хората, представяне плановете на организациите от 120 страни.

Така още повече се потвърждава силата на празника на музиката. Той се превръща и в личен празник на Найден Бороджиев, защото тогава театърът отбелязва неговия рожден ден – 30.ІХ.1931 г., но, винаги в същия ден е репетицията за спектакъла на 1-ви октомври, т.е. винаги рожденият ден се празнува два дни – първият – поздравления и репетиция, вторият – възторг и празненство. И така е всяка година.

НА ДОБЪР ЧАС ПРЕЗ НОВИЯ ТВОРЧЕСКИ СЕЗОН 2021-2022 г.!

С обич, Ася БОРОДЖИЕВА

Предлагаме ви откъс от книгата на Ася Бороджиева „Мигове”, посветена на живота и творчеството на Найден Бороджиев:

Da capo!

Ако беше възможно!?!

От начало – по същия път! – такъв би бил отговорът на Найден Бороджиев.

Нима не е срещал трудности, разочарования?

За нищо не съжалявам? – би бил отговорът.

Трудности? – винаги е имало, от всякакъв характер, но музиката е над всичко! Това велико чудо, което ни извисява над земните неща.

Разочарования? – имало е, не от резултати от работата, не от несбъднати мечти, от лъжеприятели. Те – щом музиката не е могла да ги облагороди – заслужават съжаление.

Има една дума – съдба, нашият земен път.

Съдбата на Найден е – МУЗИКА!

Все пак, би могъл да съжалява, че не е останал в София, за да се посвети на преподавателска и научна дейност. Повече от сигурно е, че сега би бил професор, би могъл да бъде в друг, по-голям град – Пловдив, Варна?

Би могъл да бъде в чужбина?

Би могъл да бъде всред своите земляци, чиято духовна чистота, неподправена духовитост и балканджийски дух винаги са му били нужни. Би могъл! Но, посветил се на музиката, той сам предрешава своя жребий по отношение на родния край. Затова с нескрит възторг и ревност го носи в сърцето си.

По отношение на всичко останало – щеше да има неща, които сега няма – за добро или зло.

Но, щеше ли да има този възторжен път в професионалното си поприще? Щеше ли да има тези трудни години точно с тези незабравими и скъпи колеги – първите артисти в Бургаската опера, с които изминава най-светлия и достоен път – пътя на съзиданието? Щеше ли да има възможността да изпитва чувство на гордост от това, че житейският му път е значим, по-значим, отколкото една постигната научна степен, или титла – или международна слава, но все пак, лична!

БУРГАС ИМА ОПЕРЕН ТЕАТЪР – това е гордостта на Найден и смисълът на неговия съзнателен живот.

Навсякъде публиката го посреща ласкаво, навсякъде е аплодиран и желан. Пред очите на бургаската публика е големият низ от възторжени мигове – премиери, спектакли, концерти.

Бургаската публика! Хората на Бургас!

Те поемат песента, изтръгнала се от сърцето на Найден. От техните топли длани, тя като че ли преминава върху крилете на чайките и гларусите, звънти в простора, среща лъчезарните изгреви, гали с ласките си прилива, шепне с лунната пътека, вълнува се с грохота на прибоя.

Въздухът трепти, изпълнен с музика!

МУЗИКА – НАЙДЕН – БУРГАС!

Безкраен възторг в неговата душа!

Безкраен възторг в душите на хората!

Тези хора, които окрилят Найден още от неговите първи стъпки на сцената, дават му куража и самочувствието на артист, на полезен и желан човек, тези хора, без които е било невъзможно да извърви целия си звезден път!

Хората на Бургас, които го обичат, уважават и вървят с него през годините! Наричаме ги – ПУБЛИКА. В очите на тези хора сияе възторгът от съприкосновението с изкуството на Найден.

И той се отблагодарява, цял живот се старае на обичта да отговори с обич и прекрасна музика, на уважението – с уважение и прекрасна музика.

Дарява щастие и трепет в душата – с музика!

Тази любов – БУРГАС!

ЛЮБОВ – ЗАВИНАГИ!!!

А, морето… морето… морето…

Da capo al fine

Биография

Найден Бороджиев е роден на 30.09.1931 г. в село Борима, Ловешки окръг. Неговият хубав глас и вродена любов към музиката определят съдбата му. През 1953 г. е приет за студент в БДК в класа на проф. Мара Цибулка. За оформянето му като музикант и певец допринасят и проф. Любомир Пипков, проф. Драган Кърджиев и проф. Асен Димитров в оперната студия.

За отличен успех през цялото си следване Бороджиев получава стипендия на името на Стефан Македонски.

След завършване на БДК през 1959 г., по настояване на проф. Драган Кърджиев, Найден Бороджиев постъпва в Бургаската опера. Той е един от нейните радетели и създатели. Още с първата си поява на сцената като Ленски в „Евгений Онегин” от Чайковски, той прави силно впечатление с прекрасния си глас и сценично обаяние. „Един роден Ленски” – такива са отзивите за младия актьор. Ленски ще остане в постоянния репертоар на Бороджиев като една от коронните му роли. С нея той гастролира в НАТОБ – София и в Пловдив. От тази роля започва възходящия път на Бороджиев.

Зареждат се години на неуморен труд, на творчески търсения и успехи: Паолино в „Тайният брак”, Херцогът в „Риголето”, Алмавива в „Севилският бръснар”, Алфред в „Травиата”, Рудолф в „Бохеми”… Всяка нова роля го изкачва с по едно стъпало в усъвършенстването му като актьор и певец, и на всеки образ той оставя частица от сърцето си.

От 1967 г. Найден Бороджиев е известен не само на бургаската публика.. Изключително музикален, пословично трудолюбив и дисциплиниран, той притежава добре овладян, школуван глас – ценни качества, които го правят предпочитан гост в много театри. С успех той гастролира в Пловдив от 1968 г. в над 90 представления в оперите „Риголето”, „Фауст”, „Ловци на бисери”, „Фра Дяволо”, „Севилският бръснар”, „Любовен елексир”, „Отвличане от сарая”, „Вълшебната флейта” „Княз Игор”, „Евгений Онегин”, „Албена”, „Дон Паскуале”. В Русе и Варна – над 60 представления, в които освен изброените влизат и „Вертер”, „Палячи”, „Продадена невеста”, „Травиата”, „Мадам Бътерфлай” и др.

Бороджиев е желан гост в Сливен – 105 представления, Ямбол – 35 представления, Стара Загора.

През 1972 г., при одържавяването на Бургаската опера, той е един от водещите актьори. Няма човек в Бургас, който да не познава високата, стройна фигура, одухотвореното лице и чудесния глас на Бороджиев. И това е естествено, актьорът е чест гост в работнически колективи, в училища, винаги отзивчив, скромен, неуморим.

Наред с творческата си дейност Бороджиев е и активен общественик. Един от основателите на СМУ също е Бороджиев, където работи дълги години като вокален педагог. Целият му живот е отдаден на музиката, на театъра, на хората.