Атанас Нанков: Кризисните проблеми могат да бъдат разглеждани като предизвикателство и трамплин за емоционално и социално израстване

Атанас Нанков представя себе си като „социален консултант, преминал модули на обучение по консултативна психология, социална и емоционална компетентност. Сертифициран по психосоматика, завършил множество обучения, семинари и workshops“. Освен статии на психосоматични теми, пише и художествена литература – разкази и стихове с дълбок смисъл.

Интервю на Роза МАКСИМОВА

– Защо избра пътя към професията психолог? Спомняш ли си момента, когато определено реши за себе си, че искаш да овладееш тази конкретна професия – все пак ти имаш и други специалности – „Хотелиерство“, „Социални дейности и консултиране“?

– Още в ученическите си години участвах в различни неправителствени организации за подкрепа на младите хора, за децата в училище. В работата си, чрез една международна организация, направих проучване на вариантите за отговор на деца, на възраст 6-7 години, чрез въпроса „Как се чувстваш?“ Резултатите показаха, че най-честият отговор от децата е: „Гладен съм“. Тоест тук ясно се видя, че детето бърка емоцията със соматиката. С оглед възрастта, точно тук се предполага, че на детето ще му е нужен емоционален ресурс, за да е стимулирано за продуктивен, прагматичен резултат в учебна дейност. Едно дете на същата възраст, работило с разпознаването и вентилирането на собствените си емоции, успешно свързва преживяванията си, емоцията със соматиката и би отговорило: „Чувствам се тъжен от това, че не съм се нахранил достатъчно.“ И точно тази ниша от нужна работа с емоциите при младите хора ме провокира да търся и да виждам себе си именно в тази област.

– Известно е, че в Америка например отиването при психолог е, ако не задължителна част от живота, то поне норма за уважаващ себе си гражданин. Как е при нас – свикна ли българинът да ходи при психолог, или все още смята това за излишно и глупаво и защо?

– Действително, в Америка хората са разбрали, че да работиш над себе си е най-големият ресурс за обществото, семейството и за самия човек като личност. Това е така, защото партнирането със специалист в тази област е дългогодишна традиция в САЩ. С разбиране, че при специалист не се ходи само и единствено когато се налага „хирургична намеса“ на вече настанилото се предизвикателство в живота. А с ясния мотив, че във всеки живот има криза, трудности и необходимост за формиране от нови умения.

Контактът с този вид подкрепящи експерти за нашата страна в този момент е с отношение на толеранс. Има какво обаче да се инвестира от всеки човек в посока на допускането на новото. Когато човек се интересува, чете и се информира, разширява своя спектър от разбиране за новото и непознатото. И така много по-лесно интегрира ноу-хау за неговата си държава, град и социална общност. Ако бъде избран този път за всяка една новост, човек трудно би бил неразбиращ или нетолерантен към новия поглед на новия век.

Разликата в цените в полза на нашата страна е позитив, тя е в пъти по-ниска отколкото в Централна Европа и Америка. Това също би трябвало да мотивира хората да допуснат възможностите за професионална подкрепа за по-добрата им изява в живота.

– Защо хората се страхуват да се обърнат към психолог, макар че имат проблем?

– Човек се страхува от това което не познава, от неизвестното. И в този смисъл тук този, който се страхува да посети специалист, няма вина за това. Ако разглеждаме групата от обществото, която има бариера към хуманитарните, творчески личности, ще забележим пропуска на специалистите в тази област. Това би било индикация, че обществото се нуждае от информирани лекции, беседи в посока на разясняване, на позитивите от срещата с консултант за личностно развитие. Плюс устойчива, държавна подкрепа за възможността – Здравна каса – Психологическа подкрепа.

Има и друг поглед към отговор на този въпрос, който е свързан с термин от психологията – „Заучена безпомощност“. Случва се човек да погледне и през тази призма, но и да се задържи в предопределеността на дадено събитие в живота си. Когато хората смятат, че нямат никакъв контрол над ситуацията, те често започват да се държат като напълно безпомощни. И именно това е един капан, който не дава възможност за разбиране, промяна или облекчаване на живота на човек тук и сега, с различен поглед занапред. Доста често несъзнателно един проблем в живота на човек дава различни „блага“ за самия него. Човек, който има проблем, има и повече фокус към самия него и получава повече внимание от околните. Щаден е от трудности и някак тази позиция е удобна. Но не е достойна.

– Сега различни психологически обучения, семинари, уебинари станаха много популярни. За кого мислиш, че могат да бъдат полезни?

– Хуманитарните науки изучават аспектите на човешкото общество. Те винаги търсят медиаторство, чрез другите науки за по-добри резултати. Но едни от най-търсените професии са свързани с информационните технологии, програмирането и техниката. И това е прекрасно, защото днес е времето, в което тази дигитална област от творчество е в нейния си връх. В съвременната история едва ли е имало случай, в който да има по-добри възможности в тази професия тук и сега.

Успоредно с това в днешно време се усеща, че техниката не може да замени тактилните усещания, топлотата, прегръдката и човешката аура. Неслучайно редом с интереса към техниката върви и коуч спектърът от помагащи специалисти. Аз смятам, че ръка за ръка, без да се изключва нито едно благо на нашия век, нещата само биха разцъфтявали. Няма как да бъде проведен уебинар със специалист от хуманитарната област без техника, така и обратното. Тоест тук става въпрос за допускане на новото и за интегрирането му тук и сега за общото ни благо. Онлайн работата за нашия бизнес или за нашата личност вероятно са бъдещето на голям процент от социалната ни ангажираност. От една страна, човек може да достигне до световни специалисти от цял свят, а от друга, човек може да запази своята анонимност при консултация онлайн, като така се чувства по-спокоен. Дори и в home office режим, заради covid кризата, рамката на базовия работен процес трябваше да бъде спазена. Освен десетките статистики за вредата от тази наложителна в някои сектори трансформация, се усетиха и преимуществата, които имаха своето място и бяха усетени. Като домашния уют, подкрепата и зареждането от личните ресурси. Усети се изначалната базова мотивация, която кара човек да се захваща с творческа дейност. Така че в този смисъл човек винаги ще търси топлината, независимо дали е чрез компютър, в офиса си или в неговия дом, заобиколен от техниката на новото време. Валидизирането на полезността на тези нови възможности зависи само и единствено от индивидуалната мотивация на всеки човек.

– Смяташ ли, че е възможно с помощта на психологическо консултиране да се предотврати развитието на някакви психични заболявания?

– Има тенденция, че всяка една девиация при човек е етикетирана онлайн като заболяване. Но на практика се оказва, че процентът на психични заболявания не толкова висок, но въпреки това се слага етикет. Именно защото слагането на етикет е доста лесно, а и някак първично – примитивно, като детска игра. Порасналият човек знае, че има нюанси. Поляризираната гледна точка не само към човека с черен етикет, а като цяло, говори за детско отношение към живота. Рядко в бялото има само бяло, така и обратното. Като интелигентността не гарантира осъзнатост. Когато казваме за някой „Той е лош“, това е адекватно за дете на 5 години.

Информираното отношение към всеки аспект в нашия живот и извън нашия живот е полезен ход, който винаги може да ни донесе само позитив. В този смисъл, винаги предавам възможността човек да се актуализира, с нови хора около него, с нови творчески дейности, така че каквото и предизвикателство да посрещне в живота си, той да го премине с усмивка. Оказва се, че обичаният и обичащ човек преминава много по-лесно пред каквато и да е криза в неговия живот. Когато човек е в енергията на любовта, е устойчив срещу всякакви вредни агенти и предпоставки за „камъчета“ по неговия път. Така че тук бих споделил: „Допуснете енергията на любовта – тя е здраве“.

– Занимаваш се и с хотелиерство. Как се съчетават психологията като наука за душата със съвсем прагматичния свят на бизнеса? Допълват ли се по някакъв начин, или си пречат…?

– В съвременния бизнес свят приложения намират все повече похвати, умения и компетентности от различни области. Работната среда става все по-синкретична, тоест включваща все повече елементи от други области. Трудно бихме казали за някой бизнес, че е прагматичен. Дори в новия век на все повече работни места понятието „Човешки ресурси“ отпада. Защото погледът е към човека, той не може да е ресурс, на който се гледа като на монетизиран добив към определена компания. Все повече компании са усетили, че най-благоприятният модел е с фокус към личността на човек и нейното развитие за взаимното, общо благо. Даже в момента аз разработвам материал със заглавие „Зелената идея“. В него става дума за това, че успехът на всяко предприятие е в неговата компетентна организация, мотивиран екип и спокойна среда. За да се осъществи продуктивността. В този смисъл „Зелената идея“, не е нещо ново, а нещо съвсем адаптивно и предвидимо за цивилизацията. Виждаме, създават се тиймбилдинг-програми, различни тренинги за подкрепа към групова кохезия и екипна работа, и това работи прекрасно. Тук се появява моето интересно предложение за бизнес сферата с интегрирането на екоатмосфера с домашен любимец, растения и хора, които да ни подкрепят със своите емоционални ресурси. Именно модел, разчупващ студеното, аналогово, тип канцеларско помещение с интегрирането на стимули за био работна среда. В която можем да бъдем по-продуктивни. Така, че отговорът на този въпрос е в съчетаване на рационалното и виталното в златната среда.

– Пишеш стихове, проза. Помага ли ти психологията в творчеството? Как?

– Литературата е отражение на света, в който се създава. Съвременният литературен свят включва умения от множество области, за да предаде още по-богата палитра от емоции към публиката. Колажите, различните шрифтове, фотографията към отделния стих/проза, презентацията с актьорски превъплъщения – всичко това е част от цялостното усещане, от творческата работа при представяне на творбата. Аз се опитвам да пиша в собствен стил, като включвам психология и разкази в стил проза. И се получава, по думите на хората, които са го прочели, нещо различно и замислящо личността.

През моята гледна точка, ясните граници между стиловете понякога ограничават. Неслучайно, някои от най-популярните в света художници, преминават от един стил в друг, преплитайки различни техники. Тоест след хилядната картина, която е едно към едно с определена сграда или дърво, те се нуждаят от нещо по-абстрактно. С което отново да вълнуват публиката им. В този смисъл аз винаги подкрепям хората, които вървят напред с различен поглед. В психологията има такъв нюанс. Създават се нови школи, с нови подходи и все по-интерактивни модели от новия век. И психологията, и стиховете са творческа работа. Стига да си дадем моменти, в които да го усетим.

– Ако трябва да дадеш един-единствен съвет на различни хора, какъв би бил той?

– Свързвайки се със света около нас, ние поемаме различни цели, с които да осъществим формираните си планове. Вариантите в пътя на случване могат да бъдат многобройни. Осъществяваме нашите мечти, търсим нови хоризонти за покоряване или загърбваме старите идеи, като се мотивираме от нещо различно в новия етап на творчество. И това е нормален процес. Без „криза“ или без предизвикателство човек трудно би открил неподозирани свои страни, които да развива. Точно това бих предал на хората: „Няма вариант за избягване на кризите в нашия живот, затова е добре да се приемат и отработват.“ Това, което ние можем да направим, е не да бягаме от предизвикателствата, а да формираме у себе си нови умения, които да работят за нашето общо благо. Именно защото ние не живеем в идеална утопия, а в живот с предизвикателства, които ни карат да вървим напред.

В този смисъл има тенденция в това млади хора, обучаващи се в чужбина, да търсят онлайн български специалисти „За душата“. Защото на практика се оказва, че кроскултуралните ни особености трудно биха били разбрани от специалист, работещ далеч от нашите земи. Позитивът идва от това, че могат да говорят на майчиния си език, а най-съкровените ни мисли биха се споделили доста по-лесно и автентично на родния език. Тук смятам, че има какво да учим от Изтока и Запада в един взаимен процес.

– И накрая, какъв съвет би дал на себе си?

– Бих дал съвет на себе си да правя повече грешки. Няма как човек да върви напред, да учи на практика, ако не допуска грешки. Точно за това става дума в социалното консултиране, как да построим катедрала на щастие от камъчетата, които са на нашия път, без да се спъваме в тях. А именно – като формираме нови умения. От своя страна, тези нови умения не биха били нужни, ако нямаше ново предизвикателство пред нас.

А постфактум, дори без едно камъче от основата на нашата катедрала, тя би рухнала.

Имам една статия в интернет със заглавие „Житейската криза като стимул за израстване“, там обяснявам точно този „вселенски принцип“.

Кризите са естествена част от личностното развитие на човек. Кризисните проблеми в нашия живот могат да бъдат разглеждани като предизвикателство и трамплин за емоционално и социално израстване. Могат да бъдат предпоставка за усвояването на нещо ново, предпоставка за нови варианти за изразяване на вътрешния Аз.